Ако съдбата затвори всички врати

Ако съдбата затвори всички вратиВисоко в планината живеел стар отшелник. Говорело се, че има особени способности и може да помогне при всякакви случаи. Старецът бил странен и саможив и повечето хора се страхували от него, но все пак го търсели за помощ, когато изпадали в беда.
В близкото село имало един човек, който непрекъснато бил преследван от нещастия. Бил толкова отчаян, че един ден решил да отиде в планината, да намери отшелника и да го помоли за съвет.
Когато отишъл при стареца, селянинът му казал:
– Много съм слушал за теб. Моля те, помогни ми.
– Какво искаш? – намръщено го посрещнал отшелникът.
Мъжът се поклонил почтително и притеснено отговорил:
– Отведи нещастието от живота ми, моля те. Сполетява ме беда след беда – жена ми си отиде, къщата ми изгоря, конят ми се изгуби някъде, реколтата ми загина… Бял ден не мога да видя. Вече не знам какво да правя.
– Добре, ще ти помогна. Ела с мен.
Зарадвал се селянинът и тръгнал след стареца. А той го отвел навътре в една гъста и непроходима гора и го оставил там, след което изчезнал между дърветата.
Човекът изпаднал в паника, почувствал се в капан. И започнал да върви през гората и да търси пътека, по която да се измъкне. Падал, ставал, лутал се, въртял се в кръг и накрая, едва вечерта, капнал от умора, потен и с издрани от шубраците ръце успял да излезе от гората.
Озовал се на красива поляна, от която в далечината се виждало неговото село. Седнал на земята да си отдъхне и с облекчение погледнал към небето, обагрено от залязващото слънце.
И в този момент почувствал неописуема радост и благодарност от това, че е успял да се измъкне жив и невредим. За пръв път от много време се вгледал в красотата на природата, усетил пулса на сърцето си. Почувствал се силен и по-жив от всякога.
„Какво съм се разкиснал! – помислил си. – Имам две здрави ръце и два крака. Виждам с очите си. Значи просто трябва да се захвана за работа и да започна отначало. Трябва да се измъкна от тази безизходица. И жена ще си намеря, и нова къща ще си построя, и кон ще си купя.“
И така, окрилен и изпълнен с надежда, бодро се запътил към селото.
По някое време, какво да види – насреща му отшелникът. Човекът замръзнал на мястото си, чудейки се как да реагира, а старецът само се усмихнал и казал:
– Днес исках да ти кажа следното: ако съдбата ти затвори всички врати, винаги оставя едно малко прозорче, през което се вижда изходът. Просто трябва да търсиш това прозорче толкова настоятелно, колкото днес ти търсеше начин да се измъкнеш от гората. И не бива да се отказваш, дори и да си мислиш, че нямаш капка сили повече. Защото най-вероятно изходът е съвсем наблизо.
– Благодаря ти много – казал селянинът. – Ще запомня този урок.
– Запомни и още нещо – продължил мъдрият отшелник. – Успяват онези, които, когато срещнат пропаст, не мислят за бездната, а виждат мостът през нея.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.