Бялото цвете

В едно далечно село имало поверие: този, който успее да откъсне бяло цвете от гората в нощта срещу последния ден на годината, ще бъде щастлив. Гората на бялото цвете обаче била омагьосана. Земята под нея непрекъснато треперела и се движела и никой не можел да се задържи на краката си, а какво остава да търси бяло цвете в среднощния мрак.
Въпреки това всяка година се намирали смелчаци, които влизали в омагьосаната гора в търсене на щастието.
Веднъж трима приятели решили да опитат късмета си, но преди това потърсили известен мъдрец, за да им даде напътствия. А той им дал само един съвет:
– Ако паднете седем пъти, изправете се осем.
Тръгнали тримата младежи, хората ги изпратили до гората в предпразничната вечер и зачакали, любопитни дали някой ще се справи с тежката задача.
Младежите влезли в гората и всеки поел в различна посока. След един час първият се върнал изтощен и обезсърчен.
– Не беше прав мъдрецът – казал той. – Аз паднах седем пъти, а когато се изправих отново, видях, че съм преминал само една четвърт от гората, и реших да се върна.
Мъдрецът, който също бил сред тълпата, чул думите му и тихо промърморил: „Не си слушал внимателно.“
Вторият приятел се върнал два часа по-късно, премръзнал и грохнал от умора.
– С нищо не ми помогна съветът на мъдреца – казал той. – Паднах седем пъти и когато се изправих за пореден път, се оказа, че не съм стигнал и средата на гората. И се върнах.
Мъдрецът този път нищо не казал, а търпеливо чакал завръщането на третия младеж.
Минал още час, минали два часа, но от него нямало и следа. Едва на сутринта младежът се появил с бялото цвете в ръка. Множеството го приветствало с радостни възгласи – дори и най-възрастните хора от селото не помнели кога за последен път някой е успявал да донесе бялото цвете. Всички се радвали и го поздравявали.
– Но как успя, разкажи ни? Докъде беше стигнал, когато падна за седми път? – попитали го приятелите му.
– О, не знам. Аз не паднах седем пъти. Падах, може би сто пъти, а може и повече. Не съм ги броил – отговорил им той.
– А защо тогава не се отказа? – учудили се другите двама.
– Защото преди да вляза в омагьосаната гора, се бях научил да падам – засмяло се момчето. – Освен това следвах точно указанията на мъдреца. Тъй като е невъзможно да паднеш седем пъти и да се изправиш осем, реших, че с тази метафора той ни казва никога да не се отказваме, за да постигнем целите си.
– Той се е научил не да пада, а винаги да се изправя! – едва тогава високо казал мъдрецът. – И освен това се е научил да слуша не само с ума си, но и със сърцето си. Хора като него винаги ще държат в ръцете си бялото цвете на щастието.

Всички търсим своето бяло цвете, но пътят към него невинаги е лесен. Тези, които искат да го намерят, със сигурност ще падат, но ще успеят онези, които не се отказват и отново и отново се изправят. Белите цветя на щастието са точно толкава на брой, колкото са и хората по земята, но малцина успяват да се доберат до своето бяло цвете. А може би има и такива, които са си откъснали по няколко…

Не моли Бог за лек живот. Помоли го да ти даде сили винаги да се изправяш повече пъти, отколкото падаш.

* * *

Колкото по-дълбока е ямата, от която си се измъкнал, толкова по-висока е планината, на която се изкачваш.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.