Вкусът на болката

Вкусът на болкатаЕдин ден, докато за пореден път слушал оплакванията на един от своите ученици за това колко много болка има в живота, Учителят го погледнал строго и го изпратил да донесе сол. Когато младежът се върнал, му подал чаша с вода и го накарал да изсипе една шепа от солта в нея, а после да изпие водата.
– Какъв вкус има? – попитал Учителят.
– Толкова е горчив и неприятен, че дори не мога да преглътна водата – отвърнал ученикът.
Учителят се усмихнал и предложил на младежа да се разходят до близкото езеро. Когато стигнали, му казал да изсипе същото количество сол в него, след което му подал празна чаша и го накарал да я напълни с вода от езерото.
– Това е вода, в която ти току-що изсипа една шепа сол. Кажи ме какъв е нейният вкус.
– Сладък, нежен и приятен – отговорил младежът.
Тогава Учителят седнал до него, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Единствено от теб зависи дали ще бъдеш чаша, или ще бъдеш езеро.

Всички победи започват с победата над себе си.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.