Вълшебната сламка

В едно село живеел беден младеж, който нямал нито семейство, нито свой дом, нито имущество. Прехранвал се, като ходел от село в село и работел каквото намери. Младият мъж търпеливо понасял несгодите и лишенията на своя живот и благодарял на Бога, че е здрав и че винаги намира работа, с която да изкарва прехраната си.
Една нощ в съня му се явил ангел в златно сияние и му казал:
– Ти си прекрасен човек. Работлив си, живееш бедно, но никога не се оплакваш от съдбата си и си благодарен за това, което имаш. Затова искам да те възнаградя. Утре стани по изгрев и запомни първото, което вземеш в ръцете си – то ще ти донесе голямо щастие.
И като казал това, ангелът изчезнал.
На сутринта младежът станал и както обикновено тръгнал да търси някаква работа. Докато вървял, се спънал в камък и паднал на земята. Станал той, поизтупал се и в този миг забелязал, че стиска в ръката си една сламка. Сетил се за видението от съня си, но си казал: „Много се съмнявам, че точно тази сламка е това, за което ми говореше ангелът. Как една малка и незначителна сламка може да ми донесе щастие…“
Докато разсъждавал по този въпрос, изведнъж около него започнала да кръжи пъстра пеперуда. Опитал се да я отпъди, но тя продължавала да се върти около лицето му. Тогава младежът я хванал, завързал я в края на сламката и продължил по пътя си. Въртящата се около сламката пеперуда приличала на детска играчка с часовников механизъм. След малко срещнал един
човек, който водел за ръка малко дете. Детето било очаровано от забавната играчка в ръцете на младежа и го помолило да му даде да си поиграе малко с нея. А той на драго сърце я подарил на детето. Тогава бащата в знак на благодарност му дал три портокала. „Е, чудесно се получи – помислил си младежът. – Срещу една сламка получих цели три портокала.“
Продължил по пътя и не след дълго настигнал жена, която седяла превита на две на един камък.
– Имате ли нужда от помощ? – попитал я младежът.
– Прилоша ми от горещината. Дали ви се намира глътка вода? – казала жената.
– Вода нямам, но имам три портокала. Ето, вземете ги, мисля, че ще ви помогнат.
Жената му благодарила и след като се съвзела, му подарила едно руло коприна в знак на признателност.
„Тази коприна е скъпо нещо. Сигурно това имаше предвид ангелът“ – помислил си младежът и продължил.
След известно време срещнал търговец, който стоял до коня си, паднал на земята. Животното било толкова изтощено, че лежало на пътя и не можело да помръдне.
– Омръзна ми от тази стара кранта! За кой ли път ме изоставя насред пътя. Не знам какво да правя вече с нея – казал човекът.
Дожаляло на младежа за животното и предложил на странника:
– Искате ли да размените вашия кон за едно руло превъзходна коприна?
Зарадвал се търговецът и направили размяната. После всеки тръгнал по пътя си.
Младежът напоил коня, оставил го да си отдъхне и не след дълго животно-то се окопитило и отново се изправило на крака. Продължил заедно с коня и скоро се оказал пред портите на голямо имение. Решил да попита за някаква работа и когато намерил стопанина на фермата, се оказало, че той се приготвя за дълъг път. Тогава младежът предложил:
– Нямате ли нужда от кон за вашето пътуване? Бих могъл да ви дам моя.
– С удоволствие бих купил коня ти, но в момента не мога да ти го платя – отвърнал стопанинът.
– Аз не искам пари за него. И без това нямам нужда от него, а на вас ще ви свърши добра работа за пътуването. Аз просто обикалям и си търся някаква работа.
– Добре тогава – зарадвал се фермерът. – Ще направим така. Аз ще взема коня ти, а ти можеш да останеш в дома ми и да се грижиш за стопанството, докато ме няма. А когато се върна, ще ти се отплатя с част от реколтата.
Младият мъж останал много доволен от предложението и с ентусиазъм се заел с работата в имението. Трудел се неуморно от сутрин до вечер и с всеки следващ ден се чувствал все по-добре. Сега имал и дом, и постоянна работа. И се чувствал полезен и удовлетворен от живота.
Когато след няколко месеца стопанинът на имението се върнал от пътуването си, бил приятно изненадан от това, което заварил. Къщата била чиста и подредена, животните нахранени, реколтата – прибрана.
– Възхитен съм от теб! Никога фермата ми не е била в по-добро състоя-ние! – похвалил той момчето. – Виждам, че си добър човек. Трудолюбив си и си почтен. И ще съм много щастлив, ако останеш завинаги в моя дом. Преди години загубих сина си и все още не мога да свикна с огромната празнина в живота си. Но сега виждам, че сам Бог те изпрати при мен. Ти си прекрасен млад мъж, когото ще се радвам да приема като свой син и на когото един ден да оставя цялото си имущество.
Така бедният младеж от бездомен несретник се превърнал в уважаван и заможен човек. Сега имал и дом, и семейство. Животът му бил спокоен и осигурен. Той не спирал да се труди, а стопанството просперирало и той, заедно със своя втори баща, се превърнали в едни от най-богатите хора в цялата област.
Както и преди, той всеки ден благодарял на Бога за всичко, което има. А дали онази сламка му донесла щастие, както обещал ангелът в съня му? Кой знае…
Може би всеки от нас някой ден получава в ръката си по една „сламка“, но тя се превръща във вълшебна от това, което носим в сърцето си, от малките добрини, които правим по пътя си. И когато сме благодарни и за малкото, което имаме, когато не спираме да се трудим и да вървим по своя път, рано или късно започват да се случват чудеса…
Защото най-големите любимци на Бога са тези, които помагат на ближния си.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.