Другият

Другият

Един човек имал приятел, който, каквото и да правел в живота си, никак не му вървяло. Работел много, но все живеел мизерно, уж бил още млад, а погледът му винаги бил посърнал и угрижен. Жал му било за него и затова от време на време му давал малки суми назаем, без да очаква да бъдат върнати.
По някое време неудачникът се запилял някъде и почти една година никой не знаел къде е и какво прави. Докато един ден се чуло, че внезапно е забогатял и е върнал всичките си дългове. „Ей, потръгнало му е най-после“, коментирали приятелите му, но всички били много любопитни да разберат на какво се дължи изненадващият му успех. Започнали да му се обаждат един по един и да го разпитват, затова „неудачникът“ накрая решил да събере всичките си приятели и да ги почерпи.
– Хайде, разказвай! Кажи как забогатя така изведнъж? Някаква печеливша търговия ли завъртя? – нетърпеливо го разпитвали приятелите.
– Не. Просто изхвърлих Другия, който се беше настанил в живота ми. Откакто не живея с него, нещата потръгнаха.
– Ама какъв е този „другият“? – недоумявали всички.
– Другият е този, който винаги са ме учили да бъда, но който аз всъщност не съм. Другият е убеден, че човек трябва цял живот да мисли само как да трупа пари и да ги спестява за старини. Той е страхлив и неуверен и е погребал всички свои мечти, защото са му казали, че са неосъществими. Той е затворен и саможив, защото са го научили, че е по-добре да живееш само за себе си. Постоянно се тревожи за бъдещето, но не предприема нищо, за да подобри живота си.
– А тогава ти кой си? – попитали го приятелите му.
– Аз слушам гласа на сърцето си. Аз се радвам на чудесата, с които е пълен животът, и върша с вдъхновение всичко, с което се захвана. До неотдавна Другият ме измъчваше със страховете и разочарованията си и не ми позволяваше да живея по този начин.
– Но все пак страхове и разочарования съществуват – възразили мъжете от компанията.
– Да, съществуват. Има и поражения. И никой на света не е застрахован, че ще ги избегне. Но не е ли по-добре да се бориш за мечтите си и да загубиш няколко битки, отколкото да си разгромен още преди да си опитал, при това без да знаеш за какво си се сражавал?
– Така ли реши всичките си проблеми? Наистина ли това е всичко? – попитали го.
– Това е. Когато осъзнах тази истина, реших да бъда такъв, какъвто винаги съм искал да бъда. Другия го оставих вкъщи. Той ме наблюдаваше, дори се опита няколко пъти да ме сплаши. Говореше ми все едно и също: колко много рискувам, как не работя за бъдещето си и не живея правилно. Затова окончателно го изхвърлих от живота си. И сега се наслаждавам на чудесата, които твори Божествената енергия в мен.

Всеки от нас има само едно истинско призвание: да намери пътя към самия себе си.
Херман Хесе

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.