Завоевател и бедняк

Завоевател и беднякЖивял някога един мислител. Той бил чудак, лишен от земна суета и светски амбиции. За него щастието било в независимостта. Затова спял под открито небе, ядял каквото намери, но не загърбвал човешките радости. А от всичко на света най-много обичал да се излежава сред природата в някой топъл летен ден и да се наслаждава на слънчевите лъчи. Мислителят бил странен в очите на всички, но бил известен с мъдростта си, която с готовност споделял – и с просяк, и с император.
Един ден в града му пристигнал най-великият завоевател, който бил тръгнал на поход към далечни земи. Докато войниците му почивали и се подготвяли за път, владетелят се разходил из местността и тъй като бил чувал за мъдрия чудак, решил да го потърси и да се запознае с него. Намерил го да лежи полугол под слънчевите лъчи на брега на една река. И сякаш самият той излъчвал светлина, спокойствие и истинско щастие. Силно впечатлен, пълководецът се обърнал към него:
– Изглеждате напълно щастлив. Но се питам… все пак не ви ли липсва нещо в живота? Имам достатъчно власт, за да направя за вас всичко, което пожелаете и от което имате нужда.
Философът му отговорил:
– Моля те, дръпни се малко встрани, защото ми закриваш слънцето. Само това искам от теб. Нищо повече не ми е нужно.
Завоевателят се смаял от дързостта му, но се отместил и продължил сговорчиво:
– Знаете ли, ако ми се даде втора възможност да се върна на земята след смъртта си, бих помолил Бог да бъда не велик завоевател, а точно такъв като вас – да мога да си лежа под слънцето и да се наслаждавам на живота.
– А какво ти пречи и сега да живееш като мен? – засмял се мислителят. – Знам кой си. И от месеци гледам как войската ти минава покрай града. Накъде си тръгнал? Какво търсиш?
– Отивам на поход. Искам да завладея целия свят.
– И какво ще правиш после?
– После ще си почина.
– Тръгнал си да завладяваш света – отново се засмял чудакът, – а не виждаш най-очевидното! Аз си почивам, изпитвам блаженство точно в този миг. Не съм покорил света и не ми е нужно. Ти си този, който иска да си почине, да се сгрее на слънцето. Защо не го направиш сега? Кой ти каза, че преди това трябва да завладееш целия свят? Чуй ме: ако не си починеш сега, няма да го направиш никога. Няма и да завоюваш целия свят. Ще умреш по средата на похода. Всички, които вървят по този път, не стигат до края.
Завоевателят благодарил за съвета и казал, че като се върне от похода, непременно ще спре за почивка. Но така и не успял да го направи. Той загинал точно както предрекъл чудакът.
По същото време умрял и философът. И двамата се срещнали в отвъдното. Когато видял стария си познайник, великият владетел се смутил. Навел очи и казал:
– Ето че пак се срещаме – завоевател и бедняк.
Вярно е. Пак се срещаме, но откъде знаеш кой е владетелят и кой беднякът? Аз живях живота си пълноценно, в наслада и удоволствие, и сега мога спокойно да се представя пред Бог. А ти можеш ли? Дори от мен се смути и не ме погледна в очите. Помисли, какво спечели ти, като завладя целия свят? Защо ти беше целият свят, когато не успя да се порадваш на слънчевите лъчи? Дали не пропиля живота си?

Един човек усещал, че отделя на своята работа прекалено много време и като че ли животът му се изплъзва като пясък между пръстите. Чувствал се неспокоен и неудовлетворен. Затова отишъл за съвет при мъдреца.
Като го изслушал, мъдрецът взел бял лист, написал нещо на него, подал му го и си тръгнал, без да каже дума. На хартията било написано:
Този ден никога няма да се повтори. Той никога повече няма да дойде.
Мигът е по-ценен от съкровище. Съкровище, което няма цена.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.