Защо не бях...

Всяка сутрин, докато отивал на работа, градският писар минавал покрай кралските владения. Един ден, замислен над своите житейски проблеми и отегчен от сивото си, монотонно ежедневие, чиновникът се спрял на градския площад, погледнал замечтано към разкошния дворец и въздъхнал:
– Ех, защо не съм се родил в кралското семейство… Колко хубав и спокоен живот щях да имам, колко интересни щяха да бъдат дните ми… А сега по цял ден седя в задушната си кантора и преписвам някакви текстове…
В другия край на площада строели ново здание, откъдето се чували ритмичните удари на дърводелските чукове и виковете на работещите. Един от майсторите строители спрял за минута да си отдъхне от тежката работа и да избърше потта от челото си. Когато се обърнал към площада и погледът му се спрял на добре облечения мъж с някакви книжа в ръцете, тежко въздъхнал:
– Ех, защо не съм се родил в по-заможно семейство, което да ме изпрати да се изуча… Сега щях да съм облечен в чисти, спретнати дрехи, да си седя в някоя прохладна и уютна кантора и цял ден да прелиствам документи… Колко хубав и спокоен живот щях да имам. А сега по цял ден стоя навън, в студ и пек, и въртя тежкия дърводелски чук…
В същото време кралят стоял пред един от огромните прозорци на своя дворец и разсеяно наблюдавал кипящия живот в подножието на двореца. Площадът бил изпълнен с хора и отвсякъде се чувала весела глъч. Селяни бутали своите каруци, майки с деца се спирали пред търговците и безгрижно разговаряли, забързани чиновници сновели нагоре-надолу, а от близкия строеж се чували викове и монотонните удари на дърводелските чукове.
„Ех – помислил се кралят, – колко прост и спокоен живот имат всички тези хора там долу… Разхождат се безгрижно, цял ден са на чист въздух, денят им е изпълнен с физически труд, а вечер се прибират приятно изморени при семействата си и спят спокойно. А аз имам толкова важни и сериозни въпроси за разрешаване, по цял ден стоя между каменните стени на този палат и обмислям политически проблеми, данъци и военни действия. Какво ли би било да бъда обикновен дърводелец, който работи навън, наслаждава се на слънцето и мисли единствено за своя дърводелски чук…

Щастието е да пееш своята песен, като птиците…
Те не знаят кой я слуша и какво мисли за нея.

* * *

Обстоятелствата не създават човека. Те само го разкриват пред самия него.
Епиктет

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.