Змията

змияВ околностите на едно село живеела голяма отровна змия. Тя била толкова агресивна и опасна, че хората се страхували да излязат в полето. Много селяни пострадали от нея, но не знаели как да се справят с проблема. Накрая решили да се обърнат за съвет към мъдреца, който живеел в една колиба в края на гората.
– Тази змия постоянно ни държи в страх и напрежение, а не можем да я хванем и да я унищожим. Вече не знаем какво да правим! – оплакали се селяните.
– Не се притеснявайте. Аз ще се справя с нея – отвърнал мъдрецът.
И наистина, той успял да укроти змията и да я убеди да се отнася миролюбиво с хората. Тя станала толкова кротка и безвредна, че те дори започнали да издевателстват над нея. С удоволствие я замеряли с камъни и я дърпали за опашката.
Една нощ, пребита и изтормозена, змията пропълзяла с последни сили до дома на мъдреца и му казала:
– Подложиха ме на такъв тормоз, че не издържам повече. По-добре да ме убият!
– Явно хората вече изобщо не се страхуват от теб – казал старецът, след като я изслушал. – А това не е добре…
– Но нали ти ме учеше да бъда дружелюбна и да не проявявам насилие спрямо тях? – проплакала змията.
– Аз те помолих да не хапеш, но не и да спреш да съскаш.

Можеш да бъдеш само такъв, какъвто си.
Плутарх

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.