Истинско богатство

Един знатен благородник отишъл при мъдреца и го попитал:
– Кажи ми, уважаеми Учителю, след като си толкова умен, защо не си богат?
Мъдрецът се обърнал към разкошното му, обшито със злато наметало и казал:
– Слушай ме сега, уважаемо наметало, много хора, особено богатите, мислят, че съм беден. Но всички те грешат. Аз съм богат, просто богатството ми е невидимо. То няма външно проявление, а е вътре в мен.
„Хм, аз го мислех за мъдър и умен човек, но явно той просто е луд“ – помислил си благородникът. Все пак замълчал, а мъдрецът продължил да говори на дрехата му:
– Сега ще ти обясня по-подробно, уважаемо наметало. Нали когато твоят господар си ляга вечер, не те взема със себе си? Нито ти, нито слугите му, нито златото му сте с него, докато спи. И ако сънува тигър, който го гони, няма да вика на помощ слугите си, а ще тръгне да бяга. Ще се спаси само ако умее да тича бързо. Ако му се присъни, че е сам насред снежно поле и умира от студ, няма да може да се загърне със скъпото си наметало. Ще го спаси само умението му да пали огън. Нашите способности са нашето истинско богатство. Те са вътре в нас, а навън са само техните проявления.
Благородникът, вече възмутен, че мъдрецът дори не се обръща към него, а говори с дрехата му, викнал:
– Ти явно не си никакъв мъдрец, а обикновен безумец! Как може да разговаряш с наметалото ми? Не виждаш ли мен, неговия собственик?
Мъдрецът се усмихнал и казал:
– Така е с повечето хора. Те говорят с телата, а не виждат тези, които са техни собственици. Виждат лицата, но рядко поглеждат в душите.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.