Корабокрушенец

Корабокрушенец– Учителю, защо понякога Бог е несправедлив към хората? Ето, вчера моят съсед, който е един от най-бедните хора в селото, изгуби единствената си крава, с която хранеше семейството си. Не е ли жестоко спрямо него?
– Невинаги знаем какво стои зад Божията промисъл. Понякога, за да разберем, трябва да бъдем търпеливи. И да имаме очи да я видим. Много често една загуба, която в първия момент ни се струва колосална, всъщност е спасение за нас. И за да разбереш по-добре това, за което говоря, сега ще ти разкажа една история.
Един кораб претърпял корабокрушение насред океана и единственият оцелял бил изхвърлен на малък необитаем остров. Когато човекът се съвзел и осъзнал какво се е случило, разбрал, че единственият му шанс да оцелее на този изолиран остров е да бъде забелязан от преминаващ плавателен съд. Което му се струвало почти невъзможно. Трябвало да стане чудо!
Корабокрушенецът бил сломен, но не спирал да се моли на Бог да го спаси. Минали няколко дни, в които той отчаяно се взирал в хоризонта с надеждата да съзре спасителен кораб. Но помощ не идвала.
Накрая човекът решил да предприеме нещо и да се погрижи за собственото си оцеляване. Той си построил малка колиба от клони и паднали дървета, за да се защити от дъжда и дивите животни, и тръгнал към вътрешността на острова да търси храна и прясна вода. Докато се лутал из гъстата растителност, се разразила буря. Извил се силен вятър, а небето се озарило от ярки светкавици. Когато бурята утихнала и човекът се върнал при своя подслон, видял на неговото място буен огън. Дървената му колиба била подпалена от мълния, а вятърът разпалил пожара още по-силно. След няколко часа от колибата му останали единствено купчина въглени и огромен стълб от дим, който се извивал към небето.
В своето безсилие и отчаяние корабокрушенецът извикал гневно:
– Господи, защо постъпи така с мен?! Защо си толкова несправедлив към мен?!
После легнал на пясъка и заспал от изтощение. Не след дълго се събудил от силен звук, неприсъщ за малкия остров. Когато се опомнил, той разпознал звука на корабна сирена. Скочил на крака и започнал трескаво да ръкомаха към виждащия се в далечината кораб.
След известно време до острова се приближила спасителна лодка с двама моряци. Нещастникът не можел да повярва на късмета си. Чудото се случило. Той бил спасен!
– Добре че видяхме дима – казал един от моряците. – Иначе никой никога нямаше да те открие на този отдалечен остров.
– Сега разбра ли? – завършил разказа си мъдрецът. – Бог се грижи за нас по най-различни начини. Но Божията помощ невинаги идва наготово и като по чудо. Понякога трябва да загубиш нещо, да понесеш своето страдание, да научиш ценен урок… И тогава разбираш, че когато нещо в живота ти гори, неговият пламък може да е нужен, за да освети пътя към истинското ти изцеление.

Никога не се предавай. Ти не виждаш цялата картина, която Бог е нарисувал.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.