Кръговратът на любовта

Кръговратът на любовтаВ ранна утрин един млад човек почукал на вратата на манастира. Ключарят му отворил, а човекът се усмихнал широко и му подал чепка великолепно грозде.
– Вземи, братко, това е най-хубавият плод от моята лоза.
– Благодаря ти! Веднага ще го занеса на игумена. Той ще се зарадва.
– Не, аз го донесох специално за теб.
– За мен? Но аз съм недостоен за това чудно творение на природата!
– Това е моят дар за теб. Искам да ти благодаря за това, че никога не си ме оставял напразно да тропам на манастирската врата. Когато сушата унищожи реколтата, ти ме хранеше с хляб и ме поеше с вино. Тази есен имам приказно грозде и искам да го споделя с теб. Искам да усетиш любовта, слънцето и красотата, които Бог е въплътил в него – казал човекът и си тръгнал.
Ключарят сложил чепката грозде пред себе си и цяла сутрин се любувал на великолепния плод с неговите сочни кехлибарени зърна. Помислил, помислил и решил все пак да я занесе на игумена в знак на почит и уважение към мъдрите напътствия, които винаги вдъхвали бодрост и сила в душата му. Така и направил.
Игуменът се зарадвал и топло благодарил на ключаря, но в същия миг си спомнил, че има един болен монах и без да се замисля, решил: „Ще му занеса гроздето, за да повдигна духа му“.
В килията си болният монах съзерцавал грозда и си мислел: „Готвачът така добре се грижи за немощното ми тяло, иска ми се да му се отблагодаря. Сигурен съм, че този прекрасен плод ще го зарадва“. И когато готвачът му донесъл вкусен обяд, монахът му подал чепката грозде:
– Ето, вземи, това е за теб. Ти си най-близо до даровете на природата и най-добре знаеш какво да направиш с това божествено творение.
Готвачът благодарил, но като си тръгнал, решил, че е най-добре да го даде на техния брат, който отговаря за съхранението на Светото причастие и се слави в манастира като истински праведник. Свещеникът на свой ред подарил гроздето на младия послушник, за да му помогне да почувства съвършенството, с което ръката на Твореца извайва творенията си. Послушникът взел гроздето и усетил как сърцето му се изпълва с благоговение към Божията сила, почувствал благодарност за това, че е тук, сред своите мъдри братя. И в този момент си спомнил за първия си ден в манастира и за човека, който му отворил вратата на светата обител, за топлите му очи и благия му глас…
И така, на смрачаване послушникът отнесъл гроздето на ключаря и казал:
– Братко, хапни си за здраве. Ти винаги стоиш самичък тук и навярно понякога си тъжен. Гроздето ще те разведри и ще ти донесе разтуха.
Тогава ключарят разбрал, че великолепният плод е бил предназначен точно за него. Вкусил сладостта на всяко зрънце и се почувствал ценен и обичан. А сърцето му се изпълнило с любов и благодарност. Така се затворил кръговратът на любовта.
Доброто, които правим от сърце, даровете, които поднасяме с любов, винаги се връщат при нас по един или друг начин. Когато даваме най-доброто, което имаме, за да благодарим, отключваме кръговрата на любовта.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.