Късметът и съдбата

Късметът и съдбатаЖивял някога в императорския двор един човек, който бил известен като голям неудачник. Каквото и да правел, то се оказвало неправилно, неуспехите го следвали постоянно. Всяка работата, която захващал, пропадала. И сякаш никога не му се случвало нищо хубаво. Останалите придворни го гледали със съчувствие, но не знаели какво да направят, за да му помогнат.
Един ден историята за нещастника стигнала до ушите на самия император. Той бил много учуден как е възможно да има човек, чийто живот е изпълнен само с неволи и нещастия. Дали това е съдба, питал се той, или проблемът е в самия човек. И толкова се заинтригувал, че решил да сподели мислите си със своя най-мъдър съветник.
– Кажи ми, възможно ли е този човек да е толкова нещастен, колкото изглежда, и това да е така през целия му живот? Нима му е писано да среща само неуспехи и никога да не го споходи и най-малката сполука?
– Знаеш ли, господарю – казал съветникът, – има хора, които изпитват някаква странна наслада от това да са нещастни. Има ги откакто свят светува. Този човек просто търси неуспехите и страданието и вижда само тях. И толкова дълго и упорито го е правил, че вече не знае как да живее по друг начин. Мисля си, че той никога няма да бъде щастлив. Не защото съдбата му го е отредила, а защото той така е пожелал. Той няма очи за късмета и хубавото в света.
– Това е много интересна теория – казал императорът. – Но може би този човек никога не е попадал в подходяща ситуация, сред правилните хора и обстоятелства. Може би просто не му върви и наистина няма късмет.
– Е, аз не мисля така – засмял се мъдрецът. – И за да се убедите в думите ми, искам да ви предложа да направим един експеримент. Този човек всяка вечер се прибира към вкъщи по един мост. Нека да сложим на пътя му една голяма торба, пълна със златни монети и скъпоценни камъни. И да видим какво ще се случи.
Императорът бил много въодушевен от идеята и с удоволствие се включил в експеримента. Ето, казал си той, щом съдбата е толкова сурова към него, ние ще влезем в ролята на добрата фея и ще оставим в краката му богатство, което ще му стигне за целия му живот. Няма как след това да не се промени животът му и той най-после да е щастлив и доволен.
И така, напълнили торбата и я оставили в средата на моста, а от двете страни на пътя сложили стража, за да е сигурно, че никой друг няма да вземе богатството. То било предназначено единствено за нещастния човек. А самият император и съветникът му се скрили под моста и зачакали.
По някое време човекът се задал по пътя, но в момента, в който стъпил на моста, се случило нещо много интересно. Несретникът затворил очите си и бавно и внимателно започнал да се придвижва. Когато стигнал до торбата със скъпоценностите, той леко се препънал в нея, но само я подритнал и продължил нататък.
В този момент императорът не се сдържал, изскочил от прикритието си и се приближил до човека.
– Хей, безумецо, какво правиш?! Защо вървиш със затворени очи? – извикал той.
А мъжът отговорил:
– Цял живот преминавам по този мост с отворени очи, но изведнъж ми се прииска да проверя дали не мога да го направя със затворени очи. Само за миг се обърках, спънах се в нещо и за малко да падна, но иначе всичко мина добре. Сега знам, че дори и да ослепея, ще мога да се прибирам по този път.
Тогава мъдрецът казал на императора:
– Е, сега разбрахте ли за какво говорех, господарю? Има хора, които цял живот живеят като слепци и дори и Бог да застане на пътя им, ще го подминат. Те или не умеят, или не искат да видят шансовете и възможностите, които им се предлагат. А този нещастник дори не се наведе да види в какво се спъна. Той просто търси нещастията в живота си и затова винаги го преследват. Дори е „предвидил“, че може някой ден да ослепее!

Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.
Сенека
* * *
Не е достатъчно да бъдеш добър човек, ако не правиш нищо.
Буда

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.