Малката вълна

морска вълнаЕдна вълничка живеела в безбрежния океан. Но осъзнавала, че е малка и незначителна, и непрекъснато недоволствала и се оплаквала от съдбата си.
– Толкова съм нещастна – стенела тя. – Другите вълни са големи, мощни и силни… а аз съм слаба и немощна! Защо океанът е така несправедлив към мен?
Друга вълна, която минавала наблизо, чула оплакванията на малката вълничка и решила да я заговори.
– Знаеш ли, ти се измъчваш, защото не разбираш истинската си природа. Смяташ, че си една малка вълна и страдаш от това. Но в крайна сметка нито си малка, нито си вълна.
– Как така? – изненадала се вълничката. – Погледни ме! Очевидно е, че съм вълна, и то малка. И височината ми е малка, и следата, която оставям, е никаква…
– Това, че си вълна, е само временна форма, която си приела за малко. В същността си ти си просто вода. Когато осъзнаеш истинската си природа, никога повече няма да страдаш излишно.
– Ако аз съм вода, ти какво си?
– Аз също съм вода. Просто засега съм приела формата на една по-голяма вълна, но това не променя природата ми. Аз съм ти. Ти си аз. Ние двете, както и всички вълни в този океан, сме частици от едно и също цяло, от нещо много голямо… Приеми това и се наслаждавай на живота.

Много често, особено когато се потопим в илюзията на материалния свят, започваме да си мислим, че съществуваме сами по себе си. Сравняваме се с другите и когато установим, че нещо не ни достига, или се смятаме за недостатъчно добри, изпитваме дълбоко недоволство от живота си.
Но всички ние сме свързани извън границите на собствените си възприятия. И ако успеем да погледнем на себе си по друг начин, ако видим истинската си природа и осмислим факта, че всички сме хора, всички сме част от едно общо и единно цяло, много от терзанията ни биха ни се сторили безсмислени. Нуждата да се сравняваме и конкурираме би изчезнала завинаги.

Щастливи са обичащите себе си и възхваляващите живота.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.