Малкото лъвче

Малкото лъвчеВ една тъмна нощ с ярки звезди малкото лъвче научило, че родителите му са загинали от ръката на ловец. То останало само със старата си баба. Тя го прегръщала и утешавала, докато сълзите на малкото лъвче не пресъхнали. Тогава тя му казала:
– Слушай, мое малко лъвче, аз съм вече стара. Не мога да храня и двама ни, не мога да те науча на изкуството на лова и оцеляването. Далече, далече в планината живее мъдър и силен лъв. Иди при него и той ще се погрижи за теб, ще те научи на всичко, което трябва да умее един лъв. Предстои ти дълъг път, затова на изпроводяк искам да ти дам един съвет: никога не показвай страха си, защото само смелите лъвове могат да бъдат господари на животните.
Малкото лъвче обичало баба си и я слушало за всичко. Било му тъжно да се разделят, но тръгнало по дългия път.
С всеки изминал ден се отдалечавало от дома. По пътя се натъквало на малки животни, а от големите се криело зад високи камъни и в дълбоки пещери.
Веднъж срещнало ягуар. Тогава се сетило за съвета на баба си да не показва страха си и силно изревало. Ягуарът помислил, че някъде наблизо са лъвът и лъвицата, и избягал. А малкото лъвче разбрало, че колкото е по-смело, толкова по-големи са шансовете му да оцелее.
Минало време, лъвчето пораснало, станало по-силно и ловко и вече се справяло много по-добре с предизвикателствата на живота в джунглата. Но не спирало да търси големия мъдър лъв, за който говорела баба му. Един ден, докато се спускало по склона между скалите на висока планина, видяло зелена долина с малко езерце в средата. Лъвчето слязло до водата и видяло там да стои една маймуна, която го гледала с любопитство.
– Ей, маймунке – заговорило я лъвчето. – Да си виждала наоколо един голям и силен лъв?
– А ти защо го търсиш? – попитала тя.
Лъвчето ѝ разказало историята си, а маймуната го слушала внимателно и само се усмихвала загадъчно.
– Мъдра е твоята баба… Да, знам го този лъв, когото търсиш. Ела с мен, сега ще ти го покажа.
И маймуната завела лъвчето до езерото и му казала:
– А сега се наведи и погледни във водата.
Лъвчето се учудило, но направило каквото му наредила маймуната. От гладката прозрачна повърхност на езерото го гледал млад, красив и силен лъв. То внимателно докоснало образа с лапа и в този миг разбрало, че това е неговото собствено отражение.
Силен победоносен рев разтърсил планината, а младият лъв разбрал, че силата и могъществото винаги са в теб. Просто трябва да извървиш своя път, който да те научи да се бориш, да оцеляваш и да развиваш своите заложби.

Бурята, която разклаща гнездото ти, те научава как да летиш.
Наполеон Хил

* * *

Доброто лекарство има горчив вкус.
Японска поговорка

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.