Милостинята

Живял някога един мъдър владетел, който бил много щедър с поданиците си и на никого не отказвал помощ. Един ден, докато обикалял из столицата си, видял беден човек, който стои на градския площад и проси милостиня. Съжалил го той и му дал една торба със сто златни монети. Просякът не можел да повярва на късмета си, поклонил се на владетеля и побързал да се прибере вкъщи с внезапно споходилото го богатство.
Докато вървял към дома си, минал покрай друг беден човек, който също като него стоял с протегната за милостиня ръка. Първата му мисъл била да даде една монета на човека – все пак той имал цяла торба, която щяла да му осигури добър живот до края на дните му. Но като помислил малко, решил, че това си е негов късмет и няма защо да го споделя с някой друг. И подминал.
Малко преди да стигне дома си, отнякъде изскочил крадец, който грабнал торбата от ръцете му и побягнал в близката гора.
– Ограбиха ме! Помощ, ограбиха ме! – развикал се човекът, но пътят бил пуст и тъмен и нямало кой да го чуе.
На другия ден отново отишъл на площада и протегнал ръка:
– Помогнете, дайте нещичко на бедния човек, за да си купи храна… – монотонно нареждал беднякът.
По някое време оттам отново минал владетелят и с почуда забелязал, че това е същият човек, на когото предишния ден дал цяла торба със златни монети.
– Но защо просиш, човече? – възкликнал кралят. – Вчера ти дадох пари, които не можеш да изхарчиш до края на живота си.
– Ох, господарю, ако знаете каква беда ме сполетя – проплакал човекът с наведена глава. – Докато се прибирах към дома си, ме нападна крадец и ми отмъкна цялата торба, която вие бяхте безкрайно милостив и щедър да ми дадете.
Кралят съжалил бедния човечец и решил отново да му помогне.
– Ето, вземи този скъпоценен камък. И този път го пази повече.
Зарадвал се беднякът, благодарил на краля и веднага тръгнал към дома си, като този път минал по по-оживени улици и стискал здраво в ръката си камъка.
Когато пристигнал пред дома си, видял свой съсед, който се суетял наоколо и ходел от врата на врата, молейки за помощ.
– Къщата ми изгоря и сега не знам какво да правя. Цялата ми покъщнина е унищожена и освен ризата на гърба ми нищо не ми остана. Много ще съм благодарен, ако можеш да ми помогнеш с нещо… колкото и да е малко, все ще ми е от полза, докато си стъпя на краката.
– С какво да ти помогна? Нали знаеш, че и аз едва свързвам двата края – казал беднякът и бързо се шмугнал вкъщи.
Зачудил се къде да скрие на сигурно място новото си съкровище и накрая решил да го пусне в една стара празна делва, която стояла захвърлена в ъгъла. Доволен от деня, човекът легнал да поспи. В това време се прибрала жена му и тръгнала към реката да налее вода.
Когато се събудил, мъжът веднага отишъл до делвата, за да се порадва на богатството си. И какво да види… делвата била пълна с вода, а от камъка нямало и помен. Развикал се на жена си, но вече нищо не можело да се направи. Очевидно, когато тя потопила празния съд в реката, диамантът се търколил от него и потънал във водата.
Човекът място не можел да си намери от мъка и проклинайки злощастната си съдба, на другия ден отново отишъл на площада да проси.
За трети път кралят минал оттам и когато видял стария си познайник, не можел да повярва на очите си. Разбрал какво се е случило, но този път извадил една дребна монета и я подал на просяка с думите:
– Ето, вземи тази монета. Щом не успя да опазиш всичко, което ти дадох тези два дни, явно не заслужаваш благосклонността на съдбата.
Взел монетата несретникът и си тръгнал. По пътя срещнал една жена, която го помолила:
– Моля ви, помогнете ми с нещо дребничко, за да нахраня детето си.
„Е, защо пък да не дам монетата на тази жена… и без това с нея мога да купя храна най-много за един ден. Каквото с нея, такова и без нея. А тази жена има повече нужда от мен…“, помислил си просякът и дал „богатството“ си на майката.
Когато се прибрал вкъщи, жена му го посрещнала радостно на вратата:
– Ела да видиш каква хубава риба ни донесе един съсед. Днес имал богат улов и продал повечето на пазара, но му останали няколко и решил да ни даде една за вечеря.
Малко по-късно, когато изчистили рибата, в корема ѝ намерили изгубения камък. Тогава мъжът за пръв път в живота си разбрал, че и най-малката добрина, и отблъснатата за помощ протегната ръка получават незабавно възмездие.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.