Мъдрецът от хълма

Мъдрецът от хълмаВ далечни земи, на един хълм живеел велик мъдрец, прославен духовен учител. Хора от близо и далеч търсели съветите му за своите болки.
В подножието на хълма имало малко село. Там, в една от крайните къщи живеело семейство със своята дъщеря. Един ден момичето се прибрало вкъщи и съобщило на родителите си, че очаква дете. Хората били шокирани от новината, но тъй като били бедни, най-много ги притеснявало как ще отгледат бъдещото си внуче. Трябвало да разберат кой е бащата. Но дъщеря им упорито отказвала да го назове. Питали я, разпитвали я, молили я, но тя мълчала. Накрая, след като баща ѝ я заплашил със сурово наказание, девойката отговорила:
– Мъдрецът от хълма е бащата на моето дете.
Оскърбеният родител нищо не отговорил, но когато детето се родило, взел пеленачето и веднага се отправил към хълма.
– Това май е твоето дете, а? – казал заядливо опозореният баща, опитвайки се да уязви и нарани мъдреца.
– Наистина ли? – отговорил с безстрастно лице той и взел детенцето на ръце.
Оттогава, където и да ходел мъдрецът от хълма, винаги носел детето със себе си. Някак си успявал да се справя с отглеждането му. И в дъжд, и в сняг, и в пек, той слизал до близките къщи, за да измоли от селяните малко мляко.
Мълвата за детето на мъдреца бързо се разнесла. Хората говорели с презрение за недостойната му постъпка, а мнозина негови ученици били толкова разочаровани от падението му, че дори започнали открито да го отбягват. Репутацията му била почти съсипана. Но той не се тревожел от всичко това и не казал нито дума. Просто се грижел за детето и живеел сякаш нищо не се е случило.
Не след дълго обаче майката на детето, която вече не можела да понася раздялата с чедото си, признала пред родителите си кой е истинският баща и защо ги е излъгала.
Родителите ѝ ужасно се притеснили от признанието ѝ, а баща ѝ се почувствал виновен и засрамен от постъпката си. Трябвало да се оправи тази бъркотия!
Той хванал дъщеря си за ръката и я повел към хълма.
– Тръгвай веднага с мен да искаме прошка! Виж в какво ни забърка! Обвинихме несправедливо един учен и мъдър човек и го оставихме сам да се грижи за чуждо дете!
Отишли при мъдреца, а той ги посрещнал спокойно, с усмивка на уста. Момичето забило поглед в земята, а бащата се хвърлил в краката му и започнал отчаяно да моли за прошка.
– Нямам очи да те погледна, Учителю… толкова ме е срам. Прости глупостта на дъщеря ми, но тя едва днес ни разказа цялата истина. Прости ми за това, което ти причиних! Не знам какво да сторя, за да изкупя вината си…
– О, наистина ли? – казал мъдрецът, след което влязъл в къщата и след малко се върнал с детето на ръце.
Когато приемаш живота такъв, какъвто е, можеш много по-лесно да понесеш и добрите, и лошите моменти. Когато не си в плен на желания и очаквания, когато не се съпротивляваш на случващото се, а се опитваш да го приемеш, можеш да изпиташ радостта от настоящето, да живееш пълноценно тук и сега. Само тогава можеш да бъдеш свободен.

Ако можеш да решиш един проблем, не трябва да се тревожиш за него. А ако не можеш да го решиш, то тогава е безполезно да се тревожиш.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.