Нещастните растения

Царска ГрадинаЕдин цар много се гордеел с прекрасния парк в близост до двореца си. Обичал да се разхожда в него, защото там винаги намирал покой и умиротворение. Но един ден, когато отишъл там, пред погледа му се открила тъжна и неприятна гледка. Вместо прекрасните дървета, обсипани със зеленина, и нежните цветя, даряващи го с неописуем аромат, той се озовал сред умиращи дървета, пожълтели храсти и увехнали цветя.
Царят веднага разпоредил на най-близките си съветници и придворни да разберат каква е причината за почти унищожения му парк и виновникът да бъде жестоко наказан.
– Около парка има висока ограда – казал началникът на охраната му. – Невъзможно е външен човек да е проникнал и да е унищожил растенията.
– Не мога да си обясня какво се е случило – заоправдавал се главният градинар. – Полагам същите грижи за растенията, както винаги. Поливам ги, плевя ги, подрязвам изсъхналите клонки… Нищо необичайно не съм забелязал.
Тогава се обадил придворният вълшебник:
– Господарю, нека аз да опитам да разбера какво се е случило. Аз разбирам езика на цветята и веднага ще отида да ги разпитам какво е причинило това бедствие.
– Чудесно – възкликнал царят. – Идвам с теб! Нямам търпение да разбера кой е съсипал красивите ми растения.
Върнали се в градината и вълшебникът започнал да разговаря с дърветата и цветята. Това, което чули, шокирало царя.
Дъбът казал, че погива от мъка, защото не може да бъде така висок и снажен като бора. Борът пък се оплакал, че е прекършил високата си снага, защото иска да бъде като лозата – да е гъвкав и грациозен като нея и да може да ражда плодове. Лозата залиняла от мисълта, че не е способна да цъфти като розата. А розата повехнала, защото не била… могъща като дъба. И така нататък… и така нататък…
В цялата градина открили едно-единствено цвете, което било живо и жизнено. То цъфтяло в чудни цветове и разперило щастливо листа към слънцето, разпръсквало приказен аромат.
Веднага го попитали защо не страда и не вехне както всички останали, а напротив – става все по-красиво и жизнено. И цветето отговорило:
– Когато ме посадиха тук, в тази красива градина, царят желаеше да получава радост от мен, искаше да бъда просто едно красиво цвете, което да цъфти и да ухае. Ако от мен се искаше да бъда могъщо дърво, което да дарява прохладна сянка, или пък да раждам сладко грозде, щяха да посадят дъб или лоза, а не мен, нали така? И си помислих, че не мога да бъда нищо по-различно от това, което съм – цвете, което да дарява радост с цветовете и аромата си. Затова се стремя да развивам своите най-добри качества, за да изпълня предназначението си, и да се наслаждавам на това, което съм.
Царят бил смаян от случилото се. Но в същото време разбрал, че е получил безценен урок, който ще му помогне да управлява по-добре царството си. Неговите министри и целият дворцов елит били точно копие на растенията в неговия парк…
А на вълшебника си наредил заедно с градинаря да създадат нова градина, като обяснят на всички растения кои са те и защо са създадени на този свят.

Открийте своето призвание и след това с цялото си сърце се отдайте на него.
Буда

* * *

Учителю, как да стана велик човек, такъв като теб?
– Какво означава да станеш велик? Бъди човек. Това е велико постижение!

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.