Осъденият на смърт

Осъденият на смъртСтара история разказва за враждата между цар и неговия генерал. Въпреки че му служел вярно, заради някакви слухове доверието на владетеля в неговия военачалник се пропукало. А лукавите царедворци още повече подклаждали съмненията му с умели интриги. Накрая се стигнало дотам, че царят поискал главата на генерала. Той издал указ за смъртната присъда и изпратил вестоносец при осъдения.
Същата вечер генералът празнувал своя рожден ден с пищно тържество, на което присъствали семейството му и всички близки приятели.
Царският вестител се появил в разгара на пиршеството и когато се изправил насред залата с царския указ в ръце, всички притихнали в очакване.
– Прости ми, генерале, но ти нося лоша вест – казал той. – Тежко ми е да ти го съобщя, но царят нареди утре в ранни зори да бъдеш обезглавен. Приготви се.
Гостите на празненството замлъкнали шокирани. Но генералът казал:
– Не унивайте, приятели мои. Това може и да са последните часове от моя живот, но нека да завършим този танц, нека не спираме посред тържеството. Това е моята последна възможност и не искам да ме изпращате в скръб и тъга. Сега не е време за печал.
Гостите продължили да танцуват, но по лицата им била изписана неизразима тъга. Жената на генерала правела опити да се усмихва през сълзи, а приятелите му вдигали наздравици с празни погледи. Единствен осъденият на смърт се веселял и танцувал от цялото си сърце и изглеждал истински щастлив.
Вестоносецът, който станал свидетел на продължението на празненството, бил толкова удивен, че веднага се върнал при царя и му казал:
– Царю, вашият генерал е изключителен човек. Той чу вестта за предстоящата си смърт, но не изпадна в униние и сякаш дори не се опечали. Напротив, направи нещо, което никой не можа да проумее. Продължи да се смее и танцува, да празнува от сърце, като говореше само за това, че тези мигове за него са последни и не иска да ги пропилее, а да ги изживее пълноценно.
Тогава царят решил сам да отиде на празника и да види с очите си странното веселие. Всичко било точно така, както му го описал вестоносецът. Той се приближил до генерала и удивено го попитал:
– Но какво правиш? Как можеш да празнуваш, при положение че след няколко часа няма да си между живите?!
А генералът го погледнал право в очите и му отговорил:
– Знаеш ли, господарю, докато ти служех, животът ми винаги висеше на косъм. По бойните полета смъртта можеше да ме застигне във всеки един момент. А заради дворцовите интриги нямах спокойствие дори и в мирно време. Знаех, че моите врагове рано или късно ще се опитат да ме унищожат. И както виждам, са успели. Затова изградих своя житейска философия: да изживявам всеки миг все едно е последен. Благодарение на това дните ми бяха пълноценни и смислени, изпълнени с радост. Загърбих страховете за бъдещето и безсмислените безпокойства и просто се наслаждавах на отреденото ми време на тази земя. Днес ти ме извести, че моят живот ще свърши тази сутрин. Разбрах, че вече не дните, а минутите ми са преброени. И реших да ги изживея по най-добрия начин… Животът е кратък, а всеки миг е безценен.
Царят се възхитил на силния му дух, но най-много се впечатлил от тази проста житейска мъдрост. В този момент той разбрал, че не е възможно този човек да е предател и се разкаял за недоверието си.
– Прости ми, приятелю, че се усъмних в теб и позволих да ме подведат! И ми позволи да стана твой ученик. Научи ме на твоето изкуство за живота! Научи ме как да живея така, сякаш всеки миг е последен.

Дните ти на този свят са преброени. Разтвори широко прозорците на душата си и пусни вътре слънчевите лъчи. Направи го веднага, защото скоро слънцето ще залезе и ти ще залезеш заедно с него.
Марк Аврелий

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.