Отровната стрела

Отровната стрелаБило време на войни и раздори. Цялата страна била превърната в огромно бойно поле. Хората вече не помнели защо и срещу кого воюват. Но битките не спирали.
В една атака, докато войските се приближавали към вражеската отбранителна крепост, от нея изведнъж полетели стотици стрели. Трима от войниците, които били в челните редици, паднали ранени. Двама от тях били улучени в ръцете, а третият бил поразен в крака. Все пак раните не изглеждали фатални и воините дори можели да се движат.
Първият войник се надигнал:
– Трябва да се върнем в лагера и да намерим лекар. Тези стрели са отровни.
– Че какво знаеш ти за тези стрели – попитал го вторият, който също бил ранен в ръката. – Знаеш ли с каква отрова са намазани, та да твърдиш, че са отровни?
– Мисля, че е змийска отрова – отговорил другарят му.
– Не, не може да е змийска отрова – поклатил глава вторият войник. – Огледай се наоколо и виж колко много са стрелите. Невъзможно е да наловиш толкова змии, че да отровиш всички тези стрели.
– Грешиш, напълно възможно е – не се отказвал от спора първият.
– Ти правил ли си някога отровни стрели? Аз съм правил и мога да ти кажа, че по тези няма никаква отрова – продължил вторият войник.
Докато се препирали и разсъждавали, отровата проникнала в кръвта им и те умрели.
През това време третият войник, който бил ранен в крака, успял да се добере до лагера. Боляло го много, но знаел, че няма друг начин да се спаси, затова стискал зъби и търпял. Когато пристигнал в лагера, лекарят извадил стрелата, установил каква е отровата и намерил противоотрова за нея и така успял да спаси войника. След няколко дни той можел отново да се върне в битката.

В живота си човек е подложен на хиляди стрели – препятствия, проблеми и удари на съдбата. Някои са по-безобидни, други – отровни и смъртоносни. И понякога тези стрели пробиват защитната ни броня и получаваме тежки рани.
Как реагираме на тези стрели? Някои се залавят да анализират, да обвиняват, да влизат в безсмислени спорове. Но така губят ценно време, през което биха могли просто да потърсят разрешение на проблема. От споровете и излишните въпроси няма никаква полза, но често хората остават в този затворен кръг достатъчно дълго, докато в един момент установят, че вече нямат сили и ресурси, с които да излязат от ситуацията. А докато продължават да анализират проблема, „отровата“ се разпростира и се превръща в нескончаемо недоволство, разочарование и гняв – емоции, които не могат да помогнат в нито една ситуация. За съжаление, понякога този подход се превръща в начин на живот и малко по малко отравя всички сфери от живота им.
А други, точно като третия войник от притчата, веднага се заемат с отстраняване на проблема, предприемат незабавни действия, търсят адекватна и професионална помощ и бързо се изправят на крака.

Ако си ранен, бързо извади стрелата, не разсъждавай кой и как я е направил. Ако си паднал, стани. Ако се страхуваш, изправи се срещу страха си. Ако си загубил, опитай отново. Просто действай.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.