Подарък от съдбата

Подарък от съдбатаЕдин ден ангелът хранител на един много беден човек отишъл при Господ и казал:
– Моля те, Господи, помогни на този беден човечец да живее малко по-добре. Толкова е беден, че дори не може да си купи нови обувки, а идва зима… По цял ден ходи от врата на врата да проси милостиня… Дай му някакъв шанс, моля те.
– Не, той не е готов да получи каквото и да е благодеяние – отвърнал Господ.
Минало време и ангелът отново се примолил:
– Моля те, направи нещо за бедния човек, Господи. Може би вече е дошло времето да му помогнеш…
– Това време никога няма да дойде, защото този човек е толкова мързелив и безотговорен, че и в краката му да падне торба със злато, няма да си направи труда да се наведе и да я вземе. За него е много по-лесно да проси и да стои гладен, отколкото да се потруди малко и да помисли как да оправи живота си. Толкова благини и богатства съм разпръснал по земята, но малцина успяват да ги намерят и да ги използват. Защото или не полагат достатъчно усилия, или се отказват в средата на пътя… А някои хора просто пропиляват всеки шанс, който получават.
– И все пак… – настоявал ангелът – може би, ако получи малък подарък от съдбата, ще види в това възможност да постави ново начало и ще се амбицира да подобри мизерното си съществувание.
– Добре, така да бъде – отвърнал Господ. – Ще получи своя шанс.
На другия ден в двора на бедняка отнякъде се появил красив, породист кон. Зарадвал се той и веднага отишъл на пазара и продал животното. Взел му добри пари и още първата вечер си устроил пищно угощение. Купил си хубава храна и скъпо вино. Изял и изпил всичко и легнал да спи. На другия ден станал на обяд и отново отишъл на пазара. Купил си нови обувки и се облякъл в най-скъпите дрехи. А вечерта отново подредил богата трапеза. И така – цяла седмица.
Докато един ден се събудил и видял, че от парите не е останало нищо. Помислил малко какво да прави и отново се запътил към пазара – този път, за да продаде новите си дрехи. Парите, които взел за тях, похарчил за ядене и пиене, което му стигнало за още два дни.
След това, проклинайки съдбата и лошия си късмет, отново тръгнал да проси, бос и облечен в старите си дрипи.

Да си признаеш бедността не е позор, позорно е да не се стремиш да се избавиш от нея с труд.
Тукидид

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.