Предсказанието

ПредсказаниетоЖивели в едно село семейство градинари. Хората имали един-единствен син и се надявали на него да предадат семейния поминък.
Един ден в селото пристигнал известен пророк, който останал да нощува в къщата на градинарите. И на сутринта, преди да си тръгне, той се обърнал към момчето и казал:
– Когато навършиш трийсет и шест години, ще бъдеш много богат.
Родителите му били много щастливи от това предсказание и тръгнали да се хвалят из цялото село. Хората също се радвали – какво по-хубаво от това един ден да имат прочут и богат съселянин.
Момчето, разбира се, изобщо не се захванало да се учи на градинарство. Защо му трябвало? И без друго щял да бъде богат. Дори не си правел труда да помага на родителите си. Излежавал се по цял ден и чакал да дойде времето, когато ще е много богат. Годините минавали, младежът станал мъж и продължавал да живее на гърба на родителите си. Но дошло времето, когато един след друг и двамата си отишли от този свят.
Бъдещият богаташ останал сам и безпомощен. Нито разбирал от градинарство, нито можел да работи каквото и да било. Пък и вече се бил превърнал в съвършен лентяй. Но все пак трябвало да преживява някак. Какво да прави? Пари нямал, затова продал първо къщата, а после и градината. Отишъл да живее в някаква колиба в края на селото и да харчи парите. Но един ден и те свършили. И той започнал да се прехранва от подаянията на селяните. А те не го оставили да гладува – все пак един ден щял да бъде местният богаташ, сигурно щял да им се отплати подобаващо!
Минало време. Навършил той трийсет и шест години, а богатството му нито се виждало, нито се чувало. Съседите започнали да мърморят и не искали повече да го хранят даром.
Един ден мъжът бил толкова гладен, че решил да отиде в гората да търси поне някакви плодове, с които да се нахрани, но нищо не намерил. Тръгнал обратно към селото и паднал в яма. Как се появила на пътя му – така и не разбрал. За да се измъкне, трябвало само да изрови няколко стъпала, но той бил толкова мързелив и непохватен, че и това не успял да направи. Стоял в ямата и чакал отнякъде да дойде помощ. Загубил представа колко време е стоял там, но без храна и вода започнал да губи и последните си останали сили. След няколко дни оттам случайно минали селяни и го измъкнали, изнемощял и полумъртъв от жажда и глад. Занесли го в колибата му и той със сетни сили успял да се добере до леглото си, легнал и изпаднал в безсъзнание. След няколко дни умрял.
Когато се озовал в отвъдното, мързеливият селянин веднага тръгнал да разбере защо не са му изпратили обещаното богатство.
– Нали ми беше предсказано?! Беше ми обещано да стана богат, а умрях в нищета като куче! – възмущавал се той.
Засуетили се ангелите и започнали да ровят в книгите на съдбата. Действително, всичко било точно така: написано било, че трябва да получи голямо богатство на 36 години.
Тръгнали да изясняват нещата и да видят кой е бил отговорен за сбъдване на предсказанието, къде е богатството и защо не се е изпълнило отреденото от съдбата. Накрая се обърнали към пазителя на златото.
– Ами, да – казал той. – Богатството е тук, но имаше проблем с получателя. Когато дойде време да му бъде дадено, започнахме да го търсим при градинарите. Не го открихме. Гледахме в списъците на армията, на учените, на селяните. Никъде го нямаше. Пратихме отговорниците за неговия район. Те го търсили в къщата на родителите му, но там живеели други хора. Обиколили цялата местност и случайно го открили в гората. Поставили му богатството в една яма на пътя. Трябвало само малко да изрови стената. Пак нищо не станало. Накрая го намерили да лежи в една барака. Искали да му хвърлят златото направо върху главата, но той бил в безсъзнание. Пък и се изплашили, че ще го убият, толкова слаб бил. И накрая той сам умрял.
И така, пророчеството не се сбъднало. Мързелът и бездействието се оказали по-силни дори от съдбата.

Трудолюбието е дясната ръка на съдбата.
Индийска поговорка

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.