Пътят

ПътятЕдно момче рано останало без родители. Нямало кой друг да се грижи за него освен далечен родственик на семейството. Но той се оказал жесток човек. Когато се преместило да живее при него, още от първия ден детето било подложено на тормоз и физически издевателства. Новият му попечител го биел и наказвал за най-малкото провинение, хранел го мизерно с остатъците от трапезата си и не му разрешавал да контактува нито с други деца, нито с външни хора.
Момчето търпяло и безропотно понасяло съдбата си, но един ден, след поредния жесток побой не издържало и избягало. Тръгнало да се скита по пътищата, ходело от село в село, търсейки подслон и храна. Спяло където намери и живеело от подаяния. Понякога се хващало на работа, когато хората събирали реколтата и имали нужда от работна ръка. Но докато странствало и се справяло с нерадостната си съдба, сирачето заякнало, научило се на труд и дисциплина, придобило различни умения и изградило в себе си силен характер.
Един ден пътят го отвел в планинско селище, където се намирало най-известното училище по бойни изкуства. Легенди се носели за майсторството на неговите възпитаници. Докато търсело място къде да пренощува, сирачето се озовало пред вратата на училището. Потропало плахо на портата и когато му отворили, помолило да го приютят за през нощта. Завели го при Учителя и когато разказало тъжната си история, той му казал:
– Може да останеш тук. Имаме нужда от помощник в кухнята, а храна винаги ще се намери за още едно гърло.
И така, момчето започнало новия си живот. Било благодарно за помощта и с желание вършело и най-черната работа. А когато имало малко свободно време, с интерес наблюдавало заниманията на възпитаниците. Учителят харесвал момчето и се възхищавал на силния му характер и упоритост, затова един ден решил да започне да го посвещава в тънкостите на бойните изкуства. Заел се лично с неговото обучение и не след дълго забелязал, че момчето вече се отличава сред останалите ученици. То очевидно имало дарба, а и се стараело повече от всички.
Минали години, момчето пораснало и се превърнало в силен млад мъж. Той бил най-добрият сред всички ученици и любимец на Учителя. Затова за никого не било изненада, когато на смъртното си легло той оставил училището в ръцете на сирака, който пред много време плахо почукал на вратата. Сега той заслужил званието „Учителя“.
Един ден новият Учител тръгнал с няколко от най-добрите ученици на обиколка из страната. И случайно попаднали в селото, от което някога бил избягал. Когато минали покрай къщата на неговия роднина, видели на прага да стои грохнал старец.
Учителят се обърнал към младите си възпитаници и казал:
– Ето от този човек избягах преди много години. Това е жестокият мъж от моето детство, за когото съм ви разказвал.
Учениците много добре знаели историята на своя Учител. Затова се спогледали и веднага извадили оръжията си.
– Не! Аз не жадувам за отмъщение. Всъщност съм благодарен на този човек. Защото със своята жестокост и бездушие той ме прогони оттук и така попаднах на своя истински път. Кой знае какъв щях да бъда, ако до ден-днешен живеех в това село и в този дом…

Най-тежките събития в живота ни са тези, които ни извеждат на правилния път.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.