Розата

РозаНа една поляна накрая на света пораснала чудна роза. Колкото повече растяла, толкова по-красива ставала. Всеки ден добавяла с любов нов лист към прекрасния си цвят. Но всеки ден изниквал и нов шип на стеблото ѝ – все по-дълъг и остър.
Розата била обект на всеобщо обожание и възхищение, но всеки, който искал да докосне красивото и нежно цвете, рискувал да се нарани от острите му бодли. Завистниците започнали да говорят, че това е едно зло и високомерно цвете, което презира всички и съществува само за да причинява болка на другите.
Натъжила се красавицата и решила да се промени. Тя премахнала всичките си бодли, от най-малките до най-големите. Но щом застанала пред света оголена и беззащитна, единствено със своята нежна красота, всички започнали да я дърпат, да късат листенцата ѝ, да се опитват да я откъснат. Всеки я искал за себе си. Розата търпяла, но започнала да губи красотата и прекрасния си аромат. Повехнала. Докато в едно ранно утро тя разбрала, че ще загине. И отново позволила на бодлите си да пораснат – още по-дълги и остри отпреди. Оттогава тя ревностно пази своята красота, а ако някой я попита защо са ѝ всички тези остри бодли, отговаря:
– Бог ме е дарил с красота, но ми е дал и бодли, за да мога да я опазя. Това е моята природа.

Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича!
Паулу Коелю

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.