Тайната на кладенеца

Тайната на кладенецаЕдин човек пребродил много земи, преминал през какви ли не изпитания, срещнал различни хора по пътя си. Но въпреки че преживял много, той не можел да намери отговор на въпроса: „Какво е животът“. Веднъж, докато минавал през едно планинско място, странникът научил от местните хора, че по техните земи има вълшебен кладенец, скрит високо в планината, в една пещера. Този кладенец можел да отговори и на най-трудните въпроси, стига те да са зададени от сърце и с добри намерения.
Странникът се зарадвал, че най-после ще намери отговор на въпроса, който го измъчва от години, и се отправил на дълго и трудно пътуване към вълшебния кладенец. Когато пристигнал, той се навел над него и го попитал:
– Какво е животът?
В отговор чул само ехото на собствения си глас. Три дни и три нощи повтарял своя въпрос, но кладенецът му отговарял все същото: „Какво е животът“.
Кладенецът бил удивен от упоритостта на човека и от искреното му желание да получи отговор на своя въпрос. Затова на четвъртия ден се смилил над него и решил да му отговори:
– Добре, ще ти кажа какво е животът. Отиди в близкия град и влез в първите три дюкяна, които видиш там. После се върни и ми разкажи.
Странникът се учудил: „Нищо не разбирам… Що за отговор е това?! Но щом вълшебният кладенец ми отговаря така, значи трябва да го направя“.
Слязъл от планината и веднага тръгнал към града. Още щом минал през градските порти, пред погледа му се изпречили три дюкяна един до друг. В първия няколко души правели нещо от метал, във втория – един човек изработвал струни. А в третия дюкян майсторели нещо като дървени кутии.
Човекът останал много разочарован и си тръгнал още по-учуден и смутен. Но все пак решил да изпълни условието докрай и се върнал при кладенеца.
– И какво, това ли е животът? – развикал се той, като стигнал отново до пещерата. – Три дни и три нощи ти повтарях своя въпрос, а всичко се оказа напразно! Направих каквото ми каза, но нищичко не ми се изясни от това, което видях в трите дюкяна! Какъв беше изобщо смисълът на това?! Само си изгубих времето!
– Аз ти показах пътя – отговорил му кладенецът. – И ти вече тръгна по него. Някога ще достигнеш и до смисъла.
Но човекът отново не разбрал нищо и си тръгнал още по-ядосан.
След дълги години на странстване един ден минавал покрай красива градина. Била прекрасна лунна нощнощта на пълнолунието. Изведнъж отнякъде долетели омайните звуци на цитра. Странникът бил толкова възхитен и привлечен от чудната музика, че без да пита, влязъл в градината и застанал пред музиканта. В благоуханието на нощта той гледал на лунната светлина как човекът свири и се удивил на прекрасния инструмент. Никога по-рано не бил виждал и чувал цитра.
И изведнъж го озарило прозрение: майсторите от дюкяните, които посетил преди много години, правели точно частите на цитрата. Човекът подскочил от радост и запляскал с ръце. Музикантът спрял да свири и учудено попитал:
– На какво толкова се радваш?
– Разбрах! Най-после разбрах какво е животът! – възторжено заговорил странникът. – В живота има от всичко. Нужно е само да го свържеш по подходящия начин. Преди години влязох в три дюкяна, във всеки от които се изработваше по нещо, необходимо за една цитра. Но самата цитра я нямаше. И в живота е така: ние разполагаме с всичко необходимо, но едва когато го свържем по определен начин и постигнем хармония, около нас ще зазвучи чудна музика.

Животът е възможност – възползвай се.
Животът е красота – наслади ѝ се.
Животът е мечта – осъществи я.
Животът е предизвикателство – посрещни го.
Животът е песен – изпей я.
Животът е приключение – изживей го.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.