Един човек пребродил много земи, преминал през какви ли не изпитания, срещнал различни хора по пътя си. Но въпреки че преживял много, той не можел да намери отговор на въпроса: „Какво е животът“. Веднъж, докато минавал през едно планинско място, странникът научил от местните хора, че по техните земи има вълшебен кладенец, скрит високо в планината, в една пещера. Този кладенец можел да отговори и на най-трудните въпроси, стига те да са зададени от сърце и с добри намерения.
Странникът се зарадвал, че най-после ще намери отговор на въпроса, който го измъчва от години, и се отправил на дълго и трудно пътуване към вълшебния кладенец. Когато пристигнал, той се навел над него и го попитал:
– Какво е животът?
В отговор чул само ехото на собствения си глас. Три дни и три нощи повтарял своя въпрос, но кладенецът му отговарял все същото: „Какво е животът“.
Кладенецът бил удивен от упоритостта на човека и от искреното му желание да получи отговор на своя въпрос. Затова на четвъртия ден се смилил над него и решил да му отговори:
– Добре, ще ти кажа какво е животът. Отиди в близкия град и влез в първите три дюкяна, които видиш там. После се върни и ми разкажи.
Странникът се учудил: „Нищо не разбирам… Що за отговор е това?! Но щом вълшебният кладенец ми отговаря така, значи трябва да го направя“.
Слязъл от планината и веднага тръгнал към града. Още щом минал през градските порти, пред погледа му се изпречили три дюкяна един до друг. В първия няколко души правели нещо от метал, във втория – един човек изработвал струни. А в третия дюкян майсторели нещо като дървени кутии.
Човекът останал много разочарован и си тръгнал още по-учуден и смутен. Но все пак решил да изпълни условието докрай и се върнал при кладенеца.
– И какво, това ли е животът? – развикал се той, като стигнал отново до пещерата. – Три дни и три нощи ти повтарях своя въпрос, а всичко се оказа напразно! Направих каквото ми каза, но нищичко не ми се изясни от това, което видях в трите дюкяна! Какъв беше изобщо смисълът на това?! Само си изгубих времето!
– Аз ти показах пътя – отговорил му кладенецът. – И ти вече тръгна по него. Някога ще достигнеш и до смисъла.
Но човекът отново не разбрал нищо и си тръгнал още по-ядосан.
След дълги години на странстване един ден минавал покрай красива градина. Била прекрасна лунна нощ – нощта на пълнолунието. Изведнъж отнякъде долетели омайните звуци на цитра. Странникът бил толкова възхитен и привлечен от чудната музика, че без да пита, влязъл в градината и застанал пред музиканта. В благоуханието на нощта той гледал на лунната светлина как човекът свири и се удивил на прекрасния инструмент. Никога по-рано не бил виждал и чувал цитра.
И изведнъж го озарило прозрение: майсторите от дюкяните, които посетил преди много години, правели точно частите на цитрата. Човекът подскочил от радост и запляскал с ръце. Музикантът спрял да свири и учудено попитал:
– На какво толкова се радваш?
– Разбрах! Най-после разбрах какво е животът! – възторжено заговорил странникът. – В живота има от всичко. Нужно е само да го свържеш по подходящия начин. Преди години влязох в три дюкяна, във всеки от които се изработваше по нещо, необходимо за една цитра. Но самата цитра я нямаше. И в живота е така: ние разполагаме с всичко необходимо, но едва когато го свържем по определен начин и постигнем хармония, около нас ще зазвучи чудна музика.

Животът е възможност – възползвай се.
Животът е красота – наслади ѝ се.
Животът е мечта – осъществи я.
Животът е предизвикателство – посрещни го.
Животът е песен – изпей я.
Животът е приключение – изживей го.