Упоритото магаре

В едно село решили да построят нов храм. Местният управник събрал хората и им казал:
– След два месеца нашият владетел ще мине оттук. Така че храмът дотогава трябва да е готов. Хващайте се на работа още от утре, а аз ще се погрижа всички да бъдете щедро възнаградени.
Мястото за новия храм било посочено от най-възрастния жител на селото, който знаел от своя дядо, че преди много години там е имало древен храм, унищожен от вражески войски. На избраното място обаче имало кладенец, така че, за да започнат строителството, най-напред трябвало да го засипят с пръст.
Събрали се селяните и започнали работа. Но още първия ден ги сполетяла беда – магарето, което трябвало да пренася пръст за изкопа, паднало в кладенеца.
Цял ден и цяла нощ се опитвали хората да го извадят, но напразно. Накрая, виждайки, че губят време, решили да жертват магарето и да го оставят в кладенеца. Все пак то не било кой знае колко ценно, а тях ги очаквала добра награда, ако завършат работата в срок.
Нещастното животно ревяло, а селяните продължавали да хвърлят пръст в кладенеца. Лопата след лопата. Хвърляли пръст и не поглеждали в дупката – все пак никой не искал да вижда с очите си как погребват живо едно животно.
В края на деня, когато вече се стъмнило, хората оставили лопатите и се приготвили да си ходят.
– Горкото магаре… – казал някой. – Сигурно вече е умряло. Не се чува гласът му.
Спогледали се селяните и решили все пак да проверят какво е станало с него. Върнали се при кладенеца и… какво да видят – магарето не само че било живо и невредимо, но в същия момент с едно рязко движение изскочило от кладенеца.
Хората не можели да повярват на очите си! Никой от тях нямал обяснение как е успяло да се спаси животното, след като цял ден са хвърляли пръст върху него.
А загадката била много проста. Всяка следваща порция пръст, която получавало върху гърба си, магарето бързо изтръсквало от себе си и здраво я утъпквало. Така постепенно под краката му се получила твърда повърхност, която се издигала все по-нагоре. А заедно с това се изкачвало и магарето. И когато стигнало достатъчно високо, то просто скочило и излязло от кладенеца.

Понякога се озоваваме в безнадеждна ситуация – хванати сме в капан, притиснати сме от обстоятелствата, получаваме нови и нови удари и не виждаме изход. Но изход винаги има. И много често той е пред очите ни. Или разрешението на проблема се намира в самия проблем – както пръстта, която засипва животното, му помага да се измъкне. Но за да видим спасението, най-напред трябва да спрем да се оплакваме и да се самосъжаляваме и вместо да си задаваме въпроса „Защо на мен?!“, трезво да огледаме ситуацията, да я приемем и да помислим какво можем да направим при наличните обстоятелства. Например да се опитаме да намерим в „злото“ нещо „добро“ или самите ние да го превърнем в такова. Най-лошото, което можем да направим, когато ни сполети беда, е да стоим безропотно, да проклинаме съдбата и да чакаме пълното си поражение.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.