Чашата на просяка

Мъдрецът разказал на своите ученици следната история:
– Беден несретник се прехранвал от подаяния и всеки ден излизал на градския площад да проси. Единственото, което притежавал, освен дрехите на гърба си, била старинна чаша, останала от баща му. Чашата била красива и изрисувана със странни неразбираеми символи, но той нямал представа нито какво означават те, нито какъв е нейният произход. За просякът чашата била просто съд, в който събирал дребните монети, подхвърлени му от хората. Когато човекът починал и чашата по незнайни пътища се озовала в ръцете на вещ антиквар, той разпознал в нея ценна реликва от миналото, която струвала цяло състояние.
– Разбирате ли дълбокия смисъл на тази история? – попитал мъдрецът. – Притежаваш нещо уникално, без да подозираш каква е истинската му цена, но го използваш единствено за да съхраняваш в него дребни подхвърлени монети…
– Аз не разбрах напълно, Учителю – престрашил се да попита един ученик. – Какво символизира тази чаша?
– Твоето „аз“, истинската ти уникална същност – отговорил Учителят. – Тя е безценна, но хората много често забравят за нея и я използват единствено за да я пълнят с безсмислени преживявания и знания, подхвърлени от някой друг. Когато осъзнаете нейната истинска стойност и се грижите за нея, ще станете много по-внимателни към това, което съхранявате в нея.

Всичко, което го има във Вселената, ще намериш и в себе си. Питай себе си за всичко.

* * *

– Учителю, позволи ми да стана един от твоите ученици.
– Добре, само искам да те помоля нещо: не ставай мой последовател.
– А кого да следвам ?
– Никого. Когато следваш някого, се отклоняваш от истинския път. От собствения си път.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.