Четири сезона

Живял някога един баща с четиримата си синове. Той много искал да ги научи да не гледат на живота, чувствата и притежанията си повърхностно. Дълго разсъждавал старецът как да помогне на децата си, за да придобият мъдрост, и решил да изпрати всеки от тях на работа в ябълковата им градина. Най-големият трябвало да я пази през зимата, вторият да се погрижи за дръвчетата през пролетта, третият – през лятото, а най-младият да събере плодовете през есента.
Като изминала годината, старецът събрал синовете си и ги помолил всеки да разкаже за тримесечния си престой в градината.
Най-големият започнал пръв:
– Ябълковите дървета изглеждаха ужасно – бяха черни и сухи… сякаш бяха мъртви. А клоните им се простираха към мен като някакви тънки черни ръце, които сякаш искаха да ме сграбчат. Всичко наоколо изглеждаше мрачно, сиво и безнадеждно…
После разказал вторият син:
– Градината беше като приказно видение! Ябълковите дръвчета бяха прекрасни, обсипани с нежни цветове и млади зелени листенца. И ухаеха така сладко, като че ли обещаваха вълшебства. През цялото време докато бях там, не ме напускаше усещането за покой и хармония.
Дошъл редът на третия син, който бил в градината през лятото.
– О, беше толкова хубаво. Топло и слънчево, с аромат на билки и треви… А разкошните зелени корони на ябълковите дървета бяха толкова красиви! Вече бяха отрупани с малки, все още зелени плодове, които обещаваха сладост и аромат. В целия си живот не съм виждал по-прекрасна гледка.
А най-младият разказал:
– Аз видях ябълковите дървета обсипани с плодове, едри, сочни и сладки. Като че ли грееха в слънчевия ден. Толкова вкусни ябълки досега не бях опитвал, не можех да им се наситя.
Тогава старецът ги прегърнал и бавно започнал да говори:
– И така, синове мои, разбрахте ли защо ви изпратих в градината през четирите сезона? Искам да запомните, че не бива да съдите за едно нещо – независимо дали е човек или събитие – само на база наблюденията си през определен период. Ето, сами виждате колко различна беше градината през различните годишни времена. Но всички те са необходими. След мрачната зима непременно идва вълшебната пролет, пълна с надежди и мечти, после идва сладко лято, а накрая – плодородна есен. Така е и в живота – идват различни времена, някои са тежки и безнадеждни, други са сладки и безгрижни. Но не можем да съдим за целия си живот само по един такъв период. Защото нито зимата, нито пролетта продължава вечно. Всеки сезон, както и всеки период от живота, има свой дълбок смисъл. Затова е най-добре да се опитвате да вземате най-доброто от тях и да бъдете търпеливи. Движете се по своя път, преследвайте целите си и не се отчайвайте, когато всичко изглежда безнадеждно. Но и не се самозабравяйте, когато животът е сладък и вълшебен като пролетна градина.

Тази статия е публикувана в . Чекирана пермалинк.